Предколедно

Малко позапуснах български спорт последно време. Не съм нареждал скоро. Нищо, няма да останат ненаредени(некоментирани исках да кажа).
1. Пини Гершон треньор на националния отбор по баскетбол. За тези, за които това не звучи странно ще поясня, че Пини Гершон в баскетбола е равносилен на Фабио Капело и сър Алекс в един екип във футбола. Аве това е все едно господ да дойде да тренира наще хокеисти - пак нищо няма да направят. Ама да видим, лично мен ме съмнява да постигнем нещо значимо, но поне федерацията показа че и пука, защото баскетбола е единствения спорт, в който сме имали традиции и в момента е може би по зле от футбола. Да кажем че македонците са с 2 класи над нашите баскеболисти - май е достатъчно.
2. ЦСКА победи Левски - ма направо ги смаза - няма какво да коментирам. Дано се съвземат наще скоро.
3. Националите по футбол официално нямат треньор. Според мен е най-добре пак Пената да е треньор - поне ще е забавно. Това ме подсеща за един виц:
Влиза след мач Пената в съблекалнята и казва
-Момчета, аз да ви кажа, вашта игра днес много ме зарадва
-Стига бе Пена, слабо играхме!
-Затова пък смешно!

и така!
4. Волейбол - няма какво да коментирам - наще мачкат.
5. Максим Стависки щял да .... абе как се казва това - да се пързаля с няква друга, щото нямал кинти. Че ко му е нащо миче .... Албенка - лоша ли е, грозна ли е... абе тоа като се напие и не знае кво прави!

Бе за друго не се сещам ся! Ката са сетя, пак ши пиша. Ай до скоро!

Нов спорт

Открих нов спорт! Май трябва да се отбележи.
Като цяло не можах да разбера как се казва, гледах 2 дена по около 2 часа, беше доста интересно, но в нито един момент по Евроспорт не казаха какво гледам. Предполагам, че коментаторът също не е знаел, въпреки че доста ги разбираше правилата, а и познаваше състезанията. Та този спорт, който според мен е лятната версия на кърлинг-а (все пак трябва да има нещо подобно на кърлинг и в лятната олимпиада, както е да речем при хокея), на мен лично най-много ми напомня на играта на дупка с лимки. Тези от вас, които не са живели във Владиславово, Младост, Аспарухово (или в краен случай Люлин или Дружба в София), абе на вас гражданчетата говоря, лимки са едни такива стъклени топчета, които едва ли сте виждали, щото няма компютърна игра с тях. Та играта на дупка е доста проста, копае се една дупка някъде в пръста и се поставят върте няколко лимки, след това децата се отдалечават на 5 - 10 - 20 метра и се опитват да вкарат по една голяма лимка (ломба) в дупката. Който първи успее печели всички лимки, които са в дупката. Само да поясня, че това да имаш възможно най-много лимки в детските години и да не си дал пари за тях, е сравнимо с това да имаш най-яката кола и най-яката мацка вътре в сегашните години. Абе, който имаше най-много лимки му беше най-голяма пишката.
Аз естествено имах много лимки. Ама на мен дядо ми бачкаше там дето правиха лимки (ама на кого му пука, важното е хората да си мислят, че ми е най-голяма пишката, което всъщност не е лъжа).
Малко се увлякох. За спорта сега.
Начи има едно жълто топче - казва се джак и един от играчите може да го постави където иска на дължина между 20 и 30 метра. След това всеки от двамата се опитва да закара едни топки с неправилна форма (повече мязат на колела) най-близко до жълтото топче и който успее да позиционира най-много такива топки до жълтото топче печели гейма. Играе се до 2 от 3 сета от по 11 гейма. 3 сет май е малко по различен - ама не знам точно с кво.
Както предполагам се досещате, много динамичен и интересен спорт. Световните сили тук са държавите от острова, както и Австралия.
Аз хванах световното първенство ама така и не разбрах кой го спечели. А вие ще имате щастието да го наблюдавата, най-рано догодина - на следващото световно. Дотогава, аз ще съм единствения който знае правилата, и тактиките, ще имам време да тренирам и .... ще ви скрия джака!

Какво не стигна на нашите волейболистки да станат първи в Габрово

Миналата седмица в Габрово имаше волейбол. Жени. Аз като фен на всичките видове спорт го гледах с интерес. Нашите уж бяха добри, уж биха Беларус в първия мач, уж имаха шансове да станат първи и да се класират до последния мач и пак - нищо не направиха. Какво не им стигна на нашите? Защо редуваха супер разигравания със безобразни такива?
Преди няколко дни, събрайки мъжкия мъжкия национален отбор на лагер Марто Стоев каза че волейбол се играе с акъл, сърце и ...ташаци. Е за радост нашите дами нямат ташаци, но това ли е единствената причина да не стигнат напред. Според мен ДА. Имаме чудестни състезателки играещи в добри отбори, имаме млад и амбициозен (и сръбски) специалист, но нещо все недостига на волейболистките да направят повече от почетното НИЩО. Явно нашите няма ташаци да се изправят срещу отборите с големи традиции. Тези отбори бяха с големи традиции и преди 10 години но някак си успяхме да измъкнем медал във Варна. Тогава, обаче, нашите момичета имаха ташаци и то от най косматите.

Още български футбол

Хем знам, че вестиникарите (тея дето пишат вестници, не тея дето ги продават) си измислят умело заглавията ама едно от днешните в 7дни спорт направо ме потресе. Ето го и него

ЦСКА подозира Марек в измама

Правят се, че имат проблеми с контузени, смятат червените

По надолу в статията се описва как ЦСКА упрекват Марек че имат контузени играчи, които всъщност са съвсем здрави и ще играят в "дербито". Ей направо смехотворни стават нашите отборчета. Но така е, като те победят изгонените от отбора играчи, започваш да се плашиш и от сянката си.
Айде нема нужда!

Кишишев - на масата

Направо съм потресен от безобразната игра на нашите лъвчета в мача срещу Албания снощи. Даже бих казал, че нашите футболисти не са никакви лъвове а са по скоро котенца (това е от един скеч :) ). Ня може да защитаваш националната фланелка и да играеш като мухльо. Не може да си на лагер с националния отбор и да пиеш до 4 през нощта слушайки Кети Гарби (дано не съм и объркал името на сладураната). За която между другото билетите струваха по 100 лева само и само да не се напълни с обикновени люде, които да търсят сметка от националите защо не почиват в хотела, а пият като смокове.
Е Кишишев се разписа на два пъти тази седмица. Веднъж на масата и веднъж във вратата на Георги Петков, който пък беше най-добрия от нашите. А когато вратаря ти е най-добрия на терена съвсем не е на добре. Иначе Гошо ни спаси от загуба, като извади дузпа в 87 мата минута.

Та за Кишишев ми беше думата. Този "младеж" е резерва във спредняшки отбор от Чемпиъншип (демек Б групата на Англия) и не ми обяснявайте, че все пак играе на Острова. Толкова ли няма един свестен десен бек от нашето първенство, че трябва да разчитаме на него. Като го гледах, беше жалко как този аматьор е по-бавен от мен, а се мисли за футболист.

Срам! Срам! Просто не мога да повярвам че това се случва с нашите.

Спорт по български

Ако имате 2 свободни часа през почивните дни едно от най-добрите неща, които можете да направите е да посетите спортно събитие в някой от големите градове. Миналата седмица си бях във Варна и реших да отида на баскетболен мач на Черно море. По същото време в съседната зала в спортния комплекс "Черно море" имаше и хандбална среща (жени) но все пак предпочетох баскетбола. А и имам много приятни спомени от времето когато баскетболния Черно море мачкаше наред в България и Европа и когато атмосферата на баскетболните мачове можеше да се сравни единствено с атмосферата на мачовете от Световната лига по волейбол. Та отидох да гледам мача Черно море - Сливен. Като запален фен на спорта останах малко разочарован когато видях че от играчите на Черно море знам само двама - Левент Белберов (помня го от онези времена за които писах по-горе) и Елвиса (който много случайно бях гледал на европейско младежко първенство девизия Б, пак във Варна и където съвсем между другото станахме първи и се класирахме за девизия А - явно им нося късмет на момчетата). Причините да гледам баскетбол от българското първенство са няколко. Първо - приятно е да прекараш известно време със хора истински запалени по спорта. Те, според мен, са доста по различни от нормалните хора. По приятни са някак. А на мач между Черно море и Сливен 90% от зрителите са наистина много запалени спортисти. Второ, някак си бягаш от действителността на големите пари и уредените мачове. Трето - Черно море обикновено печели и има доста положителни емоции.

Затова ако ви остане време отидете да гледате нещо такова, приятно е.

Ал Нобел

Бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор, който напоследък се е отдал на екологични каузи, и Междуправителствената експертна група към ООН по въпросите на климата, в която влизат 3000 водещи учени от цял свят, са тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за мир.

Ами... човека показа, че може да изкарва пари с добро, а и сега е световно признат. Само американците са си виновни, че не той е техен президент а Дж. Буш. Още повече, че втория е откровено неграмотен (май).

Футбол Made in BG

Преполовихме половината на шампионата. Демек една четвърт от болезненото ни първенство свърши. Не аз не мисля, че първенството ни е болезнено, скучно и с оговорени мачове. Шампионатът си е хубав, ама... по своему. Аз по принцип съм фен на всякакви мачове и бих се похвалил, че следя с интерес българския шампионат (през уйикендите, които съм в София, уви само Канал 1 хващам). И има мачове, които определено ми харесват. Такъв мач беше Литекс - Локо Сф - миналата седмица, такъв беше и Литекс - Левски в началото.
И тъй като съм запознат с особеностите на българския футбол смятам да коментирам отборите в българския шампионат като се движа по класирането (отгоре надолу).
1. ЦСКА - скъпа селекция и качествена (бих казал). Слаб треньор, но поне е мъж (за разлика от предния). Като цяло ЦСКА играе анти-футбол но печели. Имат един супер нападател - Ней който вкарва отвсякъде, имат и един резервен нападател - Чиликов, който има повече голове отколкото мачове за ЦСКА. Двама добри защитници Вальо и Тунчев (втория също и основен голмайстор напоследък) и един лидер Велизар. Така ЦСКА без почти никаква игра успява да печели в България.
2. Левски - почнаха супер слабо. И не беше виновен късмета, те просто се опитваха да спукат топката по време на мачовете. Последно време взеха да играя футбол. Уви според мен терените извън София, ще им попречат да си вземат точките. В София обаче според мен няма кой да ги бие.
3. Пирин - да си запазят класирането. Едва ли феновете им са си мечтали на този етап от шампионата да са толкова напред. Факт е че благоевградчани си взимат мачовете със средните и слабите отбори. Може би нямат самочувствие да се изправят срещу Левски, ЦСКА или Литекс. Определено приятна изненада, засега.
4. Литекс - супер отбор. Мачка наред. Единствено гадните терени му пречат да е на първо място. За мен Литекс е най-добре играещия и най-атрактивния български отбор. Все още нямат манталитета на шампиони и за това трудно взимат дербитата (пример Локо Сф). Иначе си биха Левски. За футболистите - ами двама се открояват най-много. Бразилеца Уелинг Том Да Силва (ба ли мааму как са пише, иначе на фланелката му пише Том и мяза малко на Роналдиньо). Ми за него - направо счупи кръста на Живко Миланов от Левски. Тогава Живко май се сети какво е било срещу Роналдиньо миналата година. Супер техничен футболист и много над нивото на футболистите в родната А група. Другия голям е Ивелин Попов. Само го плюеха че имал лоша дисциплина но е факт, че момчето е перде (демек не му пука). Вкара гол на Левски в 90-тата минута. След първия му мач в нац. отбор той вече е титуляр и накара хората да говорят за него.
5. Локомотив София - за Локото или добро или нищо. Евала на момчетата и треньора за това което правят в България и Европа. Футболистите изживяват втора младост. Работят в правилната посока, определено.
6. Черноморец - не, не онзи Черноморец Бургас-София Конелиано Герман който счупи рекорда за най-много допуснати гола миналата година. Ако не се лъжа миналогодишния участник във Висшата ни лига завърши с минус 2 точки. Това е бургаския Черноморец на Херо. Винаги съм харесвал Херо като треньор. Той е един от малкото български треньори, които работят правилно и където и да отидат се чува за тях. Също приятна изненада и много добро представяне, до момента.
7. Славия - същата стара Славия. Бият слабите и падат от средните и силните. По правилно е да се наричат СлаБия. Единственото хубаво нещо в този отбор е завръщането на екс-национала Здравко Лазаров (Електричката), който за пореден път доказа колко по-силно е турското първенство.
8. Ботев - Майните са побъркани. И как няма като паднаха от вечния враг с 4:0. Сега искат да изгонят човека, който им дава пари. До скоро дори бяха прекратили тренировките.
9. Локо Пловдив - Биха Ботев с 4:0 ама пак са зад тях. Друго - ами купиха ги турци и си взеха нов треньор - легенда на кръвния враг Ботев. Именно той обаче би съгражданите с 4:0. Според мен Ясен Петров е един от добрите млади специалисти в България и искам да му пожелая голям успех.
10. Вихрен - Ей за тия нищо не мога да кажа.
11. Марек - гледах ги срещу Черно Море - супер слаби ми се сториха. Ама не паднаха. Вкараха два и на Левски - явно цялото ни първенство е такова - слабо.
12. Видима Раковски - бахти и за тия нищо не мога да кажа.
13. Бела - същото
14. Спартак Варна - ми Коритото (така се казва стадиона им) май се проби. Супер кофти тревна настилка и това ще им помогне да спечелят някоя и друга точка. Иначе - никаква игра.
15. Черно Море - вече поне не са последни. Определено не им отива тази позиция. През лятото за малко да станат първия бълграски отбор класирал се за турнира за купата на Уефа от Интертото. Отпаднаха злощастно от Сампдория. През есента - една победа, няколко равни и недеволна публика. За капак, върху едно момче от школата се стовари мълния (ама истинска) и сега има проблеми с говора и опорно двигателния апарат. Дано се оправи бързо.
16. Берое - те, за разлика от Ботев, успяха да си изгонят президента и сега са последни. Ако изгонят и треньора и футболистите... Според мен е срамно от години да няма футбол в град като Стара Загора.

Това беше обзора на шампионата, драги читатели. Надявам се да ви е било интересно.

10-минутен e-mail

Ще си позволя да копирам една статия от тук, защото ми направи наистина приятно впечатление :).

Навярно всеки от нас се е сблъсквал със ситуации, в които му трябва някакъв email адрес за нещо съвсем временно - приятел ви е изпратил снимки по електронната поща, но наредени не на сайт, а във Snapfish.com например, а те ви изискват регистрация с валиден електронен адрес. Ако администрирате сървър или си имате сайт с уеб пощенски адреси, можете да си създадете временен адрес, който по-късно да изтриете - но според мен това пак не е идеалният вариант, защото записва домейнът ви някъде… а спамерите са упорито племе. Винаги можете да си направите акаунт в някой сървър, предлагащ безплатни адреси, но обикновено регистрацията в тях отнема време, а и ви искат доста лични данни…

Днес обаче прочетох за услугата “10-минутен email адрес”. Отивате на 10minutemail.com и щракате на връзката на заглавната страница. На следващата страница виждате автоматично генериран от сайта електронен адрес, който е валиден за следващите 10 минути. Ако се опитвате да се регистрирате в сайт, който се прави на хитър и иска да ви прати паролата за регистрация по email, ще видите това съобщение на същата страница и можете да кликате на връзките от нея. Адресът се самоунищожава след 10 минути, но ако ви трябва за малко по-дълго, отдясно има друга връзка, с която можете да прибавите още 10 минути живот към новопридобития си адрес. Услугата не изисква никакви лични данни от вас и е лесна и удобна за използване.

Мрете, спамери!

Шофьор на автобус или такси - това е въпросът

Преди около половин година направиха заплата на шофьорите в столичния градски транспорт около 2 пъти по-висока от средната за страната. Тези дни пресата гръмна, че синдикатите (или там както се казват) на таксиметровите шофьори искат 130% увеличение на тарифите за превоз на пътници
Шоково да се вдигнат тарифите на такситата, настояват от асоциацията. През деня да плащаме 1,20 лв. за километър, а през нощта - 1,32 лв. Повикването по телефона и първоначалната такса да са 1,50 лв. Тройно по-висока да стане и цената за минута престой - от 14-15 ст. на 50 ст. Това ще удари предимно клиентите в големите градове, където има повече задръствания. Причината е, че инфлацията за август е 12%, а хлябът скочи с 20%. Затова тарифите на такситата трябва да поскъпнат със 130%, аргументира се Стефан Бонсов.

Яки аргументи, а? Само дето 12 * 20 = 240, така че предлагам да се иска 240% увеличение на таксите. Нека искат, пък може и да им дадат. Щом ще плащам много, обаче, бих имал и няколко изисквния:

• Таксиметровите шофьори да не пушат. По този начин вредят на моето здраве, затова за всяка изпушена цигара да намаляват сметката с един лев.
  
• Да не са дебели чичковци с неприятно миризма. Всъщност е най-добре да са яки мацки с къса пола, но да предположим че това не е възможно. В такъв случай бих желал поне 2 пъти в седмицата таксиджиите да се къпят. Ми така де, как да следя апарата като ми люти на очите.
• Да не взимат бакшиш. Ако сметката ми е 8.90 и им дам 9 да ми върнат 10 ст. Ако нямат 10 стотинки да ми върнат 20, 50, 1 лев ... колкото имат. Ако сметката ми е 8.10 да не се опитат да ми я закръглят към 9 а към 8.
• Да пускат само музика, която ми е приятно да слушам. Тук другите казват - да не слушат чалга, но тъй като аз съм фен на поп-фолка, чалгата не ми пречи. Но пък предлагам за всяка песен, която не ми харесва да ми намаляват сметката с 1 лев.
• Автомобилите да са задължително чисти, с климатик и от известните марки - Мерцедес, БМВ ... абе по-надолу от Ауди да не слизат
• и още много много

Айде да видим някрая кой на кого ще дава пари.

Не че нещо, ама е доста тъпо, че таксиметровите шофьори в София претендират, че от тях зависи ако не световната, то поне родната икономика.

АЙДЕ МАЛКО

Last.fm

От няколко дена съм супер голям фен на сайтa Last.fm. Какво представлява той? Накратко last.fm е онлайн радио станция, която с няколко малки подсказки, сама разбира каква музика искате да слушате. Да речем, че харесвате Mariah Carey или по точно харесвате стила музика, който тя изпълнява. Полпълвате името й в едно текстово поле и вече слушате музика от изпълнители, които наподобяват стила на любимата ви певица.
Знаех за този сайт от доста време, но той някак си беше попаднал в онази част на мозъка ми, където складирам нещата, които заслужават внимание, но все още не е дошло времето да го получат. Ето че времето на last.fm дойде. Преди 2-3 дни, докато бях на работа страшно ми се дослуша бърза и динамична музика. Тъй като нямах много такива песни на работния ми компютър и тъй като знам playlist-a на радиата, които пускат такава музика, на изуст, реших да опитам с last.fm. Подсказах му че искам да слушам песни с таг - dance и започнах слушането. Като цяло песните, който last.fm ми пусна супер много ми допаднаха. Повечето от тях бяха известни, но не прекалено, че да са ми омръзнали.
Вечерта когато се прибрах реших че ми се слуша по-различна музика и си поиграх с няколко тага и няколко изпълнителя и накрая попаднах на точно това което ми трябва.

Идеята да можеш да слушаш каквато музика искаш без да се налага да си преподреждаш песните в playlist-a постоянно и същевременно да не разполагаш със огромни количества незаконна музика на компютъра (не ме притеснява толкова това, че е незаконна, а това че е много :)) ми допадна доста. Предлагам да опитате :)

Испания - Русия финалът на европейското по волей, пардон баскет

Две европейски първенства завършиха в неделя. Това по волейбол и шампионатът по баскет. И двете имаха еднакъв финал Русия - Испания. Не мислите ли че е съвпадение? Ако ви се струва така ето още малко "съвпадения"
- на финала на европейското по волей в Москва спечели Испания, а на финала на европейското по баскетбол в Мадрид спечели Русия
- един от най-добрите европейски клубни отбори по волейбол е Динамо Москва, а от най-добрите клубове по баскет са Реал Мадрид и Барселона
- на европейското по волей големият фаворит беше Русия, а на европейското по баскет - Испания
- дори стигането до финала на отбора по волей на Испания се смяташе като голямата изненада на първенствто. Същото беше и на шампионата по баскетбол в Испания, където Русия игра финал.
- на финала в Русия домакините водиха до самия край и позволиха да бъдат обърнати, на финала в Мадрид беше същото.

Няма думи да изразя, колко ме учудиха тези два финала. Още повече, че се играха в един ден.

Евроволей 2007 - първенството на разбитите надежди

В неделя свършва европейското по волей. За нас свърши вчера. Реално само с един слаб мач, този срещу Финландия, България завърши на осмо място. Вярвам, че през следващите дни ще се излее много помия срещу националите и треньора. Моето мнение, обаче, се различава от всеобщото. Според мен националния отбор не игра слабо, дори напротив и само шанса му попречи да влезе във финалната четворка. За радост имах възможността да наблюдавам всички мачове на нашите и ще се опитам да ги коментирам

• България - Хърватска 3:2 - контролите преди първенството показваха, че нашите ще се опитат да се пестят в първите мачове и да натрупат скорост към края на шампионата. Така и започнаха. Хърватите взеха първите 2 гейма като разчитаха единствено на нашите грешки. След като се оплашихме че може да загубим мача заиграхме по-добре и наказахме съперника- 3:2
• България - Финландия 0:3 - отново подценихме противника. Слаба игра - 0 блокади и гейм за Финландия. Втори гейм - нашите загатнаха за възможностите си 24:22 за България. Сервиз на Матей Казийски. Явно притеснен да не сбърка Матей изпълни лек сервиз и точка за Финландия - 24:23. Сервиз за финландците, прекрасно посрещане и топката е насочена към Казийски в зона 6. Нападателя е без блокада. Тук младостта и желанието на Матей да разцепи пода му изиграха лоша шега - топка аут и 24:24. След още няколко грешки северняците успяха да вземат и този гейм, а по-късно и третия. Мисля си че ако бяхме спечелили втория гейм много трудно Финландците щяха да ни победят, но определено нямахме късмет.
• България - Италия 3:0 - този мач няма нужда от коментар. Тотално смачкахме и обезличихме европейските шампиони.
  
• България - Русия 0:3 - руснаците започнаха видимо притеснени в този мач. Водихме с няколко точки в края на първия гейм. Тук обаче съдбата отново ни обърна гръб. Лек сервиз на капитана Хамуцких, но за жалост не успяхме да реализираме печеливша атака. 1:0 за Русия. Втория гейм явно още не бяхме се опомнили от загубата в първия и руснаците бързо поведоха с 10 точки. Това им помогна да спечелят и гейма. Третия гейм протече подобно на първия. Водихме с няколко точки до края, но отново елементарни грешки ни попречиха да спечелим гейма. 3:0 за Русия

Другите два мача не се нуждаят от коментар. Всичко беше ясно и нашите играха без настроение. Все пак спечелихме и двата.
Като цяло нашите играха плахо и не можаха да покажат истинското си лице.
Ето и моя коментар за всеки един от играчите

• Андрей Жеков. Най-големите притеснения бяха насочени към неговата игра. За радост Андрей се представи отлично. В голяма част от случаите нашите нападатели бяха оставени срещу единична блокада. Реализира и доста точки. Като цяло беше стабилен.
• Пламен Константинов. Само едно мога да кажа за капитана. Железен. Той изкара повечето от мачовете. Показа че определено има място в отбора. Според мен надскочи себе си.
• Матей Казийски. Беше доста плах в атаката и сервиза. Явно контузията в кръста му пречеше. Не беше познатия Матей който мачка съперниците, а именно от мачкане имахме нужда. Напълно го оправдавам с оглед на всичко, което му се случи лятото
• Боян Йорданов. Като цяло игра под обичайното си ниво. Нямаше късмет при атаката и сервиза.
• Евгени Иванов. Игра добре и помогна за много блокади. За жалост се контузи след мача с Италия и не можа да помогне във важните мачове.
• Краси Гайдарски. Изглеждаше натежал. Беше малко бавен и често се разминаваше със Жеков. На блокада беше стабилен и помогна много.
• Николай Николов. Представи се много добре, когато му се наложи да започва като титуляр. Предимстовото му пред другите нападатели беше атаката. Добре се разбираше и с двамата разпределители.
• Теди Салпаров. Стабилен. Спекулациите с неговото бъдеще не му се отразиха много. Като цяло внесе сигурност в отбора.
• Данаил Милушев. Включи се добре в мача с Италия. В другите мачове не беше толкова стабилен.
• Методи Ананиев. Както казват специалистите - игра малко за да бъде оценен
• Иван Станев. Има бъдеще в него. Показа качества.
• Костадин Стойков. Даде всичко от себе си когато му гласуваха доверие. Като цяло игра добре.
• Мартин Стоев. Не игра но беше важна фигура в отбора. Като цяло реагираше адекватно. Опита се по всякакъв начин да върти играчите за да заработи нашата атака. За жалост не се получи. Според мен има най-малка вина за случилото се.
  

Това е то - национален отбор по волейбол. Видя се, че имаме потенциал. Занапред очаквам много радост от тези момчета. Дай боже медал от олимпиада.

Printer Friendly c FireBug

FireBug е плугин за Firefox, който аз лично използвам (по скоро съм използвал) доста в работа, когато пишех сайтове. Та въпросния плугин е много удобен и ... абе много яко е направен.
Преди малко обаче попаднах на материал в един блог, който много ми хареса. На този пост попаднах съвсем случайно и не познавам авторката, но нейното откритие ме впечатли и зарадва.
Ето гои въпросното писание:
Обичам го този FireBug! Днес исках да разпечатам една интернет страница. Естествено имаше доста банери и излишни за печатната версия елементи като “Свържи се с нас” и разни други форми. Така че хванах инструмента “Inspect”, щраках на всеки излишен елемент, и редактирах стила му като в секцията “Style” давах десен клик > “Edit element style” и го скривах с добавяне на “display:none”. Скоро страницата стана не по-различна от обикновен off-line документ!


Ето това е източникът.

Англичаните ни биха - да не повярваш

България/мл./ - Англия /мл./ - 0:2. Паднахме от Черна Гора, падаме и от Англия. Напрактика нямаме шансове за класиране на Евро 2009. Не че съм очаквал да се класираме, но пък се надявах. Направиха ми впечатление изказванията на момчетата от нашия отбор. Ще цитирам някои от тях:
„Шансовете ни срещу Англия са 90 на 10 в наша полза!”, смело заяви нападателят на младежкия национален отбор Атанас Курдов
„От двубоя ни с Англия не може да се очаква да бием на 100 %”, заяви Николай Михайлов, който най-вероятно ще изведе съотборниците си с капитанската лента срещу поданиците на Кралицата на 11-и септември в София.

Ето и повече информация за тези футболисти.

Атанас Курдов - юноша на Левски. Няма записан официален мач с първия отбор. От лятото на тази година играе в дублиращия отбор на Байер Леверкузен

Николай Михайлов - юноша на Левски. Масена Моке от Черно Море му вкара гол от 35 метра. Това беше първият гол срещу Левски през миналия шампионат. Лусио Вагнер от Левски му вкара гол, в мача срещу Вердер Бремен, като просто се опита да му върне топката. През лятото беше взет като трети вратар в Ливърпул. В Англия, обаче, отказаха да му дадат работна виза и тази година ще бъде резерва в холандския Твенте.

Ето и информация за някои от играчите на английския младежки национален отбор. Подчертавам че Уейн Рууни също е част от този отбор, но по обясними причини той не е на разположение на треньора.

Theo Walcott - Играч на Арсенал. Закупен през 2006 от Саутхемптън. През миналата година има отбелязани два гола в Шампионската Лига. През тази се разписа срещу Челси за Карлинг Къп.

Tom Huddlestone - Играч на Тотнъм. Ето какво пише за него - Tom played a big part in season 2006-07, featuring on 35 occasions and gaining a reputation as one of the finest young midfielder's in the country.

Разликата е очевидна. Нашите националите търкат пейката в родната А и Б група. Английските са важна част от водещите отбори в Premiership. Мисля, че няма нужда от друг коментар.

Все по-често ми прави впечатление измисления патриотизъм в нашата мила родина. Докога ли ще се заблуждаваме, че ние сме най-умни и най-работливи. Нека видим ...

България - Италия 3:0 ... уви само на волейбол

Бихме италианците! Пак! В последните 7 мача имаме 6 победи! А нямаме зала! Ето такива неща ме карат да се гордея, че съм българин. Уви, все по-малко остават.
Няма да пиша за волейбол. Така или иначе, след политика, футбол и секс, всички българи взеха да разбират и от волейбол. Пак всички взеха да дават акъл на треньора за състава и тактиката. Аз ще оставя момчетата да играят ... и да ме радват.
Пак паднахме на футбол! И пак не се учудих ... жалко. Потресе ме това как прекрасната атмосфера в националния се разби на пух и прах за една вечер. Сега в отбора има групи, които не могат да се траят. В едната са т. нар. "звезди". И докато Бербатов наистина заслужава това прозвище, то Марто и Стилиян са доста далеч от него. От мачовете, които гледах и за които четох Марто показа, че със сигурност няма да е новата звезда на Сити. А Стилиян дори не е мъж, той никога няма да бъде футболист. Не знам дали всички знаят, но за да получи работна виза за Премиършип на Стенли му трябваха над 70% участие в мачовете на националия отбор. След като получи визата, "капитана" се отказа от отбора. Поигра малко, наистина малко, и беше закотвен на пейката. Реши да се върне. Поне в бълграския отбор е неизменен титуляр. Никога не съм го уважавал и сигурно няма да почна.
Поувлякох се малко :). Та тези "звезди" взеха да се карат на защитата и вратаря, че са допуснали голове, а те просто нямали шанс. Не мога да разбера, защо все ние нямаме шанс. Не мога да разбера, защо се надявахме да победим и Холандия, след като не успяхме да победим Албания у дома. Това, което се случва зад кулисите на националния отбор е толкова нелогично, че не мога да го коментирам. Най-нормално е Холандия да ни победи без да се напряга. Нормално и да завършим трети в групата. Ясно е, че Румънците ни задминаха отдавна. Защо обаче не си мълчим, така поне няма да ставаме за смях. Защо румънците не се подиграваха на Беларус след като ги смазаха в събота. Сещате ли се какво ще стане обаче, когато Румъния ни победи (не ако, а когато) през октомври. После Стоичков не ядял мамалига... той май ще яде *** в Селта ама това е друга тема.
Мога само да кажа - АЙДЕ МАЛКО.

Евалата Стойчо

Вчера беше ден за футбол. 3 мача на нашите отбори от турнира за купата на УЕФА. Най-интересен се очакваше да бъде ЦСКА - Омония Никозия. Така и беше. Кипърци поведоха в 10тата минута, 5 по късно Ней (бразилската перла в селекцията на ЦСКА, според президента А. Томов) изравни. Интересното тепърва предстоеше.
Тук е момента да кажа, че не съм фен на ЦСКА. Харесвам Левски. Това обаче не ми пречи да уважавам съперниците. Вчера дори ми се прийска да бъда на стадиона. И щях да бъда, ако нямах ангажимент непосредствено преди началато на мача. Предварително се знаеше, че мача ще бъде емоционален, а аз харесвам именно такива.
Омония се оказа корав съперник дори и за звездната селекция на ЦСКА. В 85тата минута изглеждаше, че мача отвива към продължения и , недай си боже, към дузпи. Тогава блесна гения и мъжеството на Стойчо Младенов, треньорът на ЦСКА. Втора смяна в отбора - излиза Велизар Димитров, в игра Георги Чиликов. Какво накара Стойчо да извади най-сърцатия си футболист и да пусне трети централен нападател, не знам. Надявам се да е моментен проблясък, а не нещо естествено, защото иначе тежко им на Левски. На магия или не, треньора направи нещо феноменално. Подобна смелост рядко се среща у българските треньори. Играта с трима централни нападатели 5 минути преди края несъмнено е много рискована, още повече, че двата отбора бяха с еднакви шансове за победа. Максимата, че най-добрата защита е нападението сработи и този път. Само 4 мин след смяната именно Георги Чиликов донесе победата на ЦСКА. Дори в допълнителните 6 мин, в които гостите се хвърлиха на щурм, ЦСКА по-често владееше топката и не остави шансове за противника.
Вчера ЦСКА не очарова с игра, победата дойде благодарение на треньора. Той повярва в момчетата и взе най-правилния избор. Още веднъж - Браво Стойчо!

Facebook

Вчера си направих акаунт във Facebook. Това е една от многото, станали популярни напоследък, социални мрежи. В момента е може би една от най-известните. Все още не знам дали имам нужда от тази услуга, но времето ще покаже.
Това което ми направи изключително добро впечатление е, как този сайт откри приятелите ми. Просто си написах паролата за пощата и един куп от мойте познати се оказаха потребители на Facebook. Не знам дали причината за това е че ползвам Gmail или така става със всички пощи, но този feature наистина ми допадна. Естествено това едва ли е пълния списък от познати, които са регистрирани в тази социална мрежа, но тепърва започвам търсенето. Засега имам дузина приятели във Facebook започвам да .... абе не знам какво.

Facebook

Вчера си направих акаунт във Facebook. Това е една от многото, станали популярни на последък, социални мрежи. В момента е може би една от най-известните. Все още не знам дали имам нужда от тази услуга, но времето ще покаже.
Това което ми направи изключително добро впечатление е, как този сайт откри приятелите ми. Просто си написах паролата за пощата и един куп от мойте познати се оказаха потребители на Facebook. Не знам дали причината за това е че ползвам Gmail или така става със всички пощи, но този feature наистина ми допадна. Естествено това едва ли е пълния списък от познати, които са регистрирани в тази социална мрежа, но тепърва започвам търсенето. Засега имам дузина приятели във Facebook започвам да .... абе не знам какво.

Кметски избори - България 2007

Може би съм единствения българин, който си признава, че не е компетентен в политиката или поне не толкова, че да изказва мнение. Все пак ще си позволя да го направя, макар и да не мисля, че този пост е толкова политически.
28 Октомври е датата определена за кметски избори в България. Мен лично ме вълнуват изборите във Варна и София.
Във Варна сегашния кмет Кирил Йорданов ще се изправи срещу "разознавача подкрепен от десните партии Димо Гяуров" (цитирам новините на бТВ). Тук мисля, че изхода е ясен. Все пак голяма част от симпатизантите на БСП са все още живи (дай боже още дълго, наистина), а и кмета спечели голяма част от младите избиратели с построяването на игрищата в морската градина (а вече и в кварталите) и строежа на новата вело алея.
Интересни са изборите в гр. София. Единствените издигнати кандидатури (засега) са тази на досегашния кмет г-н Бойко Борисов и, забележете, треньора на националния отбор по баскетбол Константин Папазов (Тити). Спомням си колко обсъждано беше спечелването на изборите от бате Бойко. Аз лично не смея да коментирам неговото управление. Все пак и тогава и сега си мисля, че г-н Борисов няма необходимото (не знам точно какво) за да е кмет на София. Какво да кажем за Тити? Безкрайно ценя този човек като баскетболен специалист. Тити много пъти е доказвал, че е роден победител, но не мисля, че тези негови качества ще му помогнат да се пребори с корупцията или дупките, ако щете. Изказвал съм мнение, че спорта само помага за формирането на една личност, но все пак си мисля, че за да бъдеш кмет, трябва и малко образование.
За да е по-интересно, си позволявам да издигна следните кандидатури от името на съответните партии:
Ахмед Ахмед - футболен съдия от висшата лига (на България, не английската) , кандидат на ДПС. Не го познавам човека ама друго си е да почват новините с "Кмета на София - Ахмед Ахмед положи първа копка за изграждането на параклис в столичния квартал Факултета."
Вили Вуцов - треньор на Калиакра Каварна, независим кандидат. В Каварна Цонко явно пак ще спечели, така че на Вили му остава да се кадидатира за кмет на София.
Батето - кандидат на НДСВ, единствения достоен заместник на царя в тази партия, според мен. Вече чувам в главата си изказвания от рода на - "Защо да им оправяме дупките на софиянци? То без дупки всеки може да кара, ами айде да ви видим сега с лъскавите коли как ще карате по дупките?"
Не ми е все тая кой ще е кмет на София, така че "АЙДЕ МАЛКО", както би казал Марто Стоев.

Футбол за 3 лева (7 дни спорт)

Кога играчите в “А” група ще се научат как се изпълняват пряк свободен удар, корнер и тъч

Футболът е проста игра, освен ако човек сам не си го усложни. Просто ритате голямото, кръгло и скокливо нещо към раздърпаната мрежа няколко пъти, а след това чакате хилядите фенове да ви обожествяват, докато дами с възхитителни и огромни бюстове ви използват като секс играчка. Футболът е лесна работа в сравнение с действително трудни неща като например мозъчната хирургия, това да се изпикаете по време на сутрешната ерекция или да приготвите суфле. Само че може ли някой да си спомни период, в който толкова много елитни футболисти да не са в състояние да центрират и да изпълняват преки свободни удари и корнери? Това са изключително важни умения, които поне няколко футболисти от всеки тим трябва да владеят, за да може големият тежкотоварен глупак в центъра да получи шанс да удари топката с главата си.
Джон Никълсън,
Football365

Станил Йотов
в. "Капитал"

Макар и малко грубичък, горният коментар на Джон Никълсън, публикуван преди няколко месеца във Football365.com, се отнася за едно от най-силните футболни първенства в света - английската Висша лига. Какво ни остава в такъв случай, освен да подходим всеопрощаващо към трубадурите* от българската "А" група, които всеки уикенд от тук до декември ще разхождат фланелките на отборите си по игрищата?
И все пак, ако сте запалянко с поне малко вкус към играта и си плащате иначе евтиния входен билет от три лева, може да имате известни претенции към футболната продукция с марка BG. Можете ли да се сетите кога за последен път например сте гледали в "А" група хубав гол от пряк свободен удар? На мен това ми се случи за последно през пролетта, когато даваха запис от мача Рилски спортист - Локомотив (Пд). Някой си Румен Горанов от гостите изстреля от 40 метра такъв снаряд към вратата, че едва не разплете мрежата. След това научих, че този играч всъщност е син на бившия национален вратар Горанов от Локомотив (Сф). Ударът беше толкова силен, че и знаменитият баща да беше на вратата, топката пак щеше да влезе. За съжаление подобни изпълнения днес на рядкост. Всъщност, ако се замисли човек, изпълнението на статични положения понастоящем се явява един от основните проблеми на българския клубен футбол на ниво "А" група, да не говорим за втора или трета дивизия. Разбира се, нямам предвид случки като тази на мача Славия - Берое в неделя, когато Симонович пробва да центрира от фаул, а непослушната топка взе, че профуча край цялата защита на гостите и влетя във вратата им.
Става въпрос за следното - в съвременния европейски футбол почти половината от головете влизат именно след такива стандартни положения, докато в нашия случай успеваемостта е не повече от двадесет на сто. Очевидно ние, които люпим семки на трибуните, трябва да напомним на футболистите как точно се действа в подобни ситуации.
Корнерът - какво да го правим
Не знам по каква причина в днешния български футбол често се приема, че при корнер топката трябва да бъде насочена към онзи кадаиф от тела, събран на купчина около точката на дузпата. Очевидно се разчита, че вратарят е задрямал или пък е толкова некадърен, че няма да може да боксира топката, макар че Господ му е дал две ръце, а правилникът му ги е развързал да удря по кратуните всички неприятели във вратарското поле. Освен това атакуващият отбор трябва да разполага с някакъв забележителен подскоклив дългуч, който да надскочи всички останали и да вкара гол с глава или да си изпъне протезата... пардон, крака, най-далеч от всички и да уцели топката с нея. Най-често подобни сватбарски изпълнения завършват с неуспех или, ако падне гол, той се дължи по-скоро на неориентираната отбрана.
В учебниците по футбол пише, че корнерите се делят на три вида: подаване към близката греда, подаване към далечната греда или разиграване с късо подаване по земя. Убеден съм, че това се тренира всеки ден във всички отбори от "А" група, но на игрището нещата изглеждат съвсем различно и някак си не се получават или, ако се получават, е голяма рядкост. В Англия например късото и ниско подаване, напълно противоречащо на тогавашната местна традиция да се играе с високи топки, е било отработено до съвършенство от Тотнъм още през 60-те години. Знаменитата комбинация между Дани Бленчфлауър и Томи Хамър често завършвала с прегръдки за отбелязан гол, след като вторият или се врязвал в защитата и пращал топката в мрежата, или я отигравал към друг нападател, заел удобна позиция. Помня, че подаването към близката греда беше патент на големия тим на Уимбълдън в края на 80-те и началото на 90-те години, а същата тактика донесе поне петнадесет-двадесет гола в актива на Арсенал през шампионската 1989 г. Лондонският тим тогава разполагаше с един доста техничен халф на име Брайън Мърууд, който изпълняваше корнера, а заелият позиция на близката греда Стив Боулд прехвърляше от там топката с глава или към точката за дузпа, или към другата греда. Впрочем футболните историци твърдят, че този номер бил измислен от някой си Джеки Милбърн от Нюкасъл, вкарал гол по същия начин в знаменития финал за Купата на Англия срещу Манчестър Сити в далечната 1955 г.
Днес така се играе навсякъде в елитните футболни дивизии на Западна Европа, но у нас тази новост си пробива път трудно. Ясно е, че когато изпълнението на корнер е отработено както трябва в тренировките и се изпълнява по същия начин в официалните мачове, заплахата за гол ще бъде не по-малка, отколкото ако централният нападател излезе сам срещу вратаря.
Как да бием пряк свободен удар
Наскоро бях на мач в Своге и видях как един футболист направи такова изпълнение на пряк свободен удар, че насмалко да прати топката в течащата точно до стадиона река Искър. Миналата неделя пък някакъв младеж от Берое в подобна позиция се опита вместо вратата на Славия да уцели агитката на собствения си отбор, която тъкмо развяваше някакви плакати срещу ръководството на клуба. Похвално е, че играчите са лоялни към шефовете си, но задачата им е да вкарват голове, а не да целят трибуните.
И така, едва ли ще учудим някого с твърдението, че възможността да се вкара гол от пряк свободен удар зависи от разстоянието до вратата. При фронтално изпълнение някъде близо до наказателното поле нещата са ясни - щатният изпълнител се опитва да бие директно. В Западна Европа головете от тази позиция са често явление, в българската "А" група - по-рядко, но ние сме всеопрощаваща публика без претенции и реагираме само с едно отчаяно "Ееееех..." или с ръкопляскане, ако онзи от противниковия отбор прати топката там някъде, в небесата. Разбира се, ние не разполагаме с някой като Роналд Куман, който навремето вкарваше голове за Барселона от такива положения, но пък не е и редно след Пламен Гетов в "А" група да няма нито един такъв класически голмайстор от фаулове. Вярно е, че се намират халфове и нападатели, които имат по 4-5 гола в сметката си за сезона, отбелязани от такива положения, но подобен "мек глезен" като на Гетов днес липсва.
Интересното обаче е друго - защо нашите рядко успяват да проведат читава комбинация след изпълнение на пряк свободен удар, когато позицията или е далечна, или е от малък ъгъл. Наскоро гледах може би най-съвършеното заучено положение в историята на българския футбол, осъществено от пловдивчаните Христо Бонев и Динко Дерменджиев - Чико в мача с Перу на световното през 1970 г. Топката бе заложена на около 35 метра от вратата на южноамериканците и Бонев с остър пас я прати вдясно от стената. Там Чико връхлетя като болид от Формула 1, надбяга всички индианци от противниковия тим и заби безпощаден гол. Изящно. Не ми е ясно обаче защо нито Бонев, нито Чико успяха да постигнат такъв ефект като треньори - не помня отбор, воден от тях двамата, да е можел да изиграе такова заучено положение, както го правеха те двамата. Вярно е, че става въпрос за комбинация между двама от най-големите футболисти на България за всички времена, но според мен този номер е по силите и на играчи с по-скромни възможности, стига да са достатъчно находчиви и бързи. Другият начин за изпълнение на пряк свободен удар е този с подаването към близката греда. Пуснете си в youtube.com финалния мач между Англия и Германия от световното първенство през 1966 г. и ще видите за какво става въпрос: Боби Мур подава в тази посока към Джеф Хърст, който с глава изравнява резултата. Сработено до съвършенство, при това работещо срещу германска отбрана. Не твърдя, че такова отиграване трябва задължително да се гледа във всички мачове от "А" група, но защо пък някой треньор да не се помъчи да го вкара в употреба? Току виж свършило работа и ни доставило някаква наслада.
Тъчът - начин на употреба
Страничното хвърляне във футбола е нещо много интересно. Това е единственото отиграване за полевите състезатели, което се извършва с по-съвършения крайник - ръката. Забелязал съм, че в "А" група почти липсват онзи тип изпълнители на тъчове, способни да пратят топката направо в наказателното поле. Английската футболна школа още през 60-те години превръща тъча в опасно подаване или в начало на голова комбинация. Твърди се, че Дейв Макей от Тотнъм например бил в състояние да заметне точно на главата на заелия позиция във вратарското поле Боби Смит, който или вкарвал гол, или комбинирал с някой от останалите в нападение. Ако някой от отбраната успеел все пак да изчисти топката, Тотнъм най-често печелел корнер и тогава идвал ред на описаната по-горе комбинация между Дани Бленчфлауър и Томи Хамър. В доста от английските футболни помагала днес може да се открият описани голове, отбелязани след изпълнение на тъч, като например този на Тери Фенуик от Куинс Парк Рейнджърс във финала за купата през 1982 г., когато Боб Хейзъл буквално му сложил топката на главата. Най-често тъчовете се изпълняват от външния халф или от някой от бековете - емблематичен пример за последния пост са замятанията на бившия №4 от Арсенал Дейвид О'Лиъри. В крайна сметка българската "А" група по никакъв начин не бива да се сравнява с английския шампионат, но ние - наивниците с билетчетата, сме в правото си да искаме поне някакъв мъъъъъничко по-качествен спектакъл. Наясно сме, че тук не играят нито някакви подобия на Роналд Куман, Дани Бленчфлауър и Томи Хамър, нито пък се е пръкнал някой нов Стоичков, Гетов или Сираков.
Но бихме искали да гледаме повече грамотно изиграни комбинации, повече обмислени отигравания и повече голове.
Тъй като логиката "за три лева - толкова" изобщо, ама изобщо не ни удовлетворява.

* - пътуващ музикант (от фр.)

Литекс Ловеч - Слиема Уондарърс

Литекс беше единствен от българските участници в турнира за купата на УЕФА, който трябваше да премине предварителния кръг. Причината затова е, че Литекс получи право на участие в турнира след като стигна финал за купата на България. По регламент обаче трябваше да почне от предварителния кръг. Естествено отборите в този кръг не са сериозни и нямаше място за притеснения. На Литекс се падна да играе срещу малтийския Слиема Уондарърс - нищо страшно. Без почти никакъв медиен интерес Литекс отиде в Малта и победи с 3:0. Предстоеше протоколен мач в Ловеч.
Миналия четвъртък Слиема дойде на реванш в Ловеч. Както често се случва багажа им се изгуби по пътя. Проблема дойде когато се разбра, че куфарите няма да дойдат навреме за мача. Така малтийците останаха без екипировка. Ръководството на Литекс веднага реагира и щедро предостави на гостите резервните си екипи. Те от своя страна обиколиха софийските спортни магазини и си набавиха необходимите им бутонки и кори. Така в четвъртък вечерта се състоя мача Литекс - Литекс, в който естествено Литекс спечели. Нашите биха съвсем спокойно с 4:0 и зачакаха жребия за следващия кръг. Той им отреди да се срещнат отбор от Албания.
Тази седмица, обаче, медиите гръмнаха, че е възможно Литекс да бъде изваден от турнира. Причината - техническа грешка при попълване на тимовия лист - попълнени са 10 играчи вместо 11. Случаят трябваше да бъде решен от УЕФА. Те, от своя страна, взеха решение да накажат Литекс със служебна загуба (съвсем правилно и по регламент). Така се получи следната абсурдна ситуация. Резултатът от двата мача стана 3:3 с равен брой голове на чужд терен. Така предстоеше да се вземе решението кой отбори да продължи (май не можеше малтийците да дойдат пак и да играят само продълженията и евентуалните дузпи). От УЕФА все пак взеха мъдрото решение че головете отбелязани на стадиона са по-стойностни от тези получени при служебната загуба (или победа) и така Литекс продължи напред.

Успех на нашите в следващите кръгове!

Когато нашите играят...Еврофутбол - всички печелят. Да ама не!

Левски пак падна от слабак. И пак не игра футбол. Като се замисля загубата от Тампере беше толкова логична, че чак не ми се иска да се замислям. На практика, тази загуба беше хиляди пъти по логична от успехите на Левски през последните две години. Жалкото обаче е, че бяхме свикнали да гледаме европейски мачове поне до края на есента. Жалкото е, че тази година няма да видим нито Барселона, нито Челси, нито друг силен отбор. Но няма как, ще гледаме Вихрен, те правят ново игрище, с изкуствена трева, уау.
Но да се върнем пак на вчерашния мач. След като бяхме загубили във Финландия, се предполагаше че мача тук ще е труден. Аз обаче силно се съмнявах, че ще бъде чак толкова труден. Уви беше. И проблемите бяха породени не от финладските футболисти (хокеисти или дървосекачи според някои медии) а от нашите. Това което видях аз вчера беше един слаб технически, но много силен физически и тактически Тампере Юнайтед и един слаб (всякакси) Левски София.
След мача дълго време се питах, защо так се получи, защо отпаднахме? И най-лошото беше, че всеки път успявах да си отговоря и всеки път отговора беше различен. Най-общо казано проблема е в управлението. Не са виновни футболистите - те толкова си могат. Не е виновен и треньора, просто нямаше кого да пусне. Виновен е Тодор Батков, че не купи играчи. За първи път ме е яд, че в ЦСКА са постъпили по-мъдро и по-правилно отколкото в Левски. ЦСКА втора поредна година прави скъпи трансфери въпреки, че предишния сезон е била провален. Левски стигна четвъртфинал за купата на УЕФА и влезе в групите на Шампионската Лига (и прибра 5 млн. евро) и не купи почти нищо. За сметка на това продаде Емил Ангелов, Георги Иванов и Станислав Ангелов и е напът да продаде Елин Топузаков, Ричард и Валери Домовчийски. Левски продаде и Атанас Курдов. Интересното при него е, че той тази година вкараваше средно по над 2.5 гола на мач за юношите на Левски и беше едноличен лидер в тази класация. Без да има и една изиграна минута за първия отбор Наско премина в Байер Леверкузен, където изигра две контроли със предсдтавителния тим. За капак, той получи повиквателна за младежкия национален отбор. Левски продаде и Николай Михайлов на Ливърпул, ама айде, него и без това не го обичахме.
На мача с Тампере се видя, че футболисти като Йовов, Телкийски и Бардон, трудно могат да се борят със здравите и бързи скандинавци. На практика, стълбовете от миналата година в отбора на Левски изглеждаха толкова трагично, че на моменти ми се искаше да сляза на терена и да им покажа как се спира топката и как се бие към вратата. Видя се, че тези футболисти са вече изчерпани за Левски и трябва да си търсят късмета някъде другаде, я в Турция, я в Китай. За жалост няма кой да ги замени. Причините за загубата са толкова много, че едва ли някога ще успея да напиша всичко, а и едва ли някой ще го прочете, така че спирам.
Все пак имаше нещо положително в този мач. Това колкото и да не ви се вярва беше публиката на Левски. Последните дни в София валеше почти постоянно. Спря да вали 2-3 часа преди мача. Въпреки това на стадиона имаше около 15 000 човека, което за мач от такъв ранг, по средата на лятото е много.
Хората на спряха да подкрепят отбора цял мач. Потресаващото беше че публиката аплодира играчите и треньора дори след края на мача. След последния съдийски сигнал играчите на Левски тръгнаха да се прибират бързо към съблекалните. Тогава публиката започна да вика "Само Левски" и футболистите се върнаха да я поздравят. След това публиката поздрави и треньора, който също и благодари. Дори днес, ПФК Левски публикува следното специално изявление за феновете:

„Въпреки негативния развой на събитията нашите фенове за пореден път показаха на цяла Европа, че те са едно цяло с отбора, а действията и подкрепата им по време на мача и след последния съдийски сигнал ще остане в съзнанието ни завинаги
Сега е моментът да поднесем своите извинения и огромно съжаление за тазгодишното ни разочароващо представяне в Шампионската лига. Осъзнаваме, че вината за негативното начало на сезона е изцяло наша. В следващите месеци ще работим и ще се борим да възвърнем познатото високо ниво в изявите ни с двойно по-големи усилия, както и да оправдаем доверието, което ни гласувахте през годините"

Поредната простотия на БФС

След като това лято от БФС се опитаха да променят лицето на българския футбол, буквално една седмица преди началото на първенството, от футболния съюз отново омазаха тотално нещата.

След края на миналия сезон бяха взети (според мен много правилните решения) в Б група да участват дублиращите отбори на Левски, ЦСКА и Литекс (не защото са водещите отбори в първенството, а защото само те изразиха готовност да вложат средства в това начинание). Тъй като родната Б група е разделена на две части - източна и западна и заради географското разположение на София и Ловеч трябваше дублиращите отбори на да участват в западната Б група. Разбира се тези отбори нямат право да участват в класирането и няма да навредят на никого.

Проблемът

Футболните (по-скоро картофените) босове на грандовете на западната Б група (Рилски спортист и Велбъжд ако не се лъжа) изразиха опасения че:

• дублиращите отбори на Левски, ЦСКА и Литекс ще определят класирането в Б група, като ще "лягат" на своите сателити. Коментар: След като имат дублиращи отбори, грандовете няма да имат нужда от своите сателити (за тези, които не са съвсем наясно - сателити са отборите, в които играят не толкова добрите футболисти на Левски, ЦСКА и Литекс - за Левски това е Рилски спортист, а за ЦСКА - Вихър Горубляне)
• "грандовете" ще се издържат от уговорените мачове на техните дублиращи отбори в западната Б група. Коментар: да, вероятно събраните пари ще стигнат за заплатата на Джими (едно от момчетата, които носят носилката на Герена. Вероятно има и други задължения, а е и голям любимец на публиката, но все още не знам защо)
• Отборите от източната Б група ще са играли по-малко мачове и няма да са толкова изморени в края на сезона и евентуалните баражи. Коментар: е по голяма глупост не можаха да измислят
  

Реалната причина - без футболистите на Левски, ЦСКА и Литекс сателитното отборче и претендент за първото място в западната Б група Рилски спортист ще се бори за оцеляване в Б група

Последствията

Най-сериозното - шампионатът по нищо няма да се различава от последните няколко. По-маловажните:

• Левски, ЦСКА и Литекс отново ще раздадат младите таланти по Б група където те ще играя на лоши терени срещу груби отбори.
• Факт - на мача за купата на България между Бяла Слатина - ЦСКА на стадиона имаше повече хора отколкото на всички мачове на отбора от Бяла Слатина през сезона. Идването на ЦСКА в този град беше празник. Сега феновете на Левски и ЦСКА от Бяла Слатина, Бов и гара Вокил се лишиха от възможността да видят своите любимци (или поне тези които се възтановяват от контузия или не са във форма и не попадат в първия отбор)
• Част от футболистите в селските (или "градски") отбори от Б група никога няма да "видат Софията" и да играят на хубав стадион като Георги Аспарухов или Българска Армия (а понякога дори и Васил Левски)
• Отборите на Левски, ЦСКА и Литекс вече наеха треньори за дублиращите си отбори и и ги пратиха на подготвителни лагери, с няколко думи - хвърлиха пари на вятъра.

Решението

Явно не може да има дублиращи отбори в Б група, тогава според мен единственото решение е да се задължат всички отбори от Висшата лига на България да имат дублиращи отбори и да се направи отделно първенство за тях както е в нормалните държави.


Просто нямам думи. За пореден път държавата и нейните управници успяха да настроят всички срещу себе си. Няма да имаме силно първенство и добри отбори докато футболният съюз защитава лични интереси.

Web hosting

Днес попаднах на сайт за web hosting, който ми изглежда сравнително добър. Предлага доста услуги на ниска цена (не че знам дотолкова какви са цените по другите сайтове). Потърсих информация за него из нета и открих доста доволни хора, (от България) които хостват там. Става въпрос за http://www.dreamhost.com/.

Люпко си тръгна от Литекс

Тази седмица един от добрите треньори, които работиха в България се раздели с българския футбол. Носителят на КЕШ с Цървена звезда от 1991 година Люпко Петрович не поднови договора си с Литекс. В разговор с президента на клуба Гриша Ганчев, Люпко е дал като освновна причина натоварената му работа в сръбската треньорска школа. По този начин България се раздели с един чудесен треньор и несъмнено качеството на футбола ще падне. Положителното от напускането на сърбина е че сега той е свободен да поеме националния отбор. Така хем ще има достатъчно време за работата си в треньорската школа в Сърбия, хем ще заема престижен треньорски пост. Ще се решат и проблемите на хората от БФС. Те така или иначе не можаха да стигнат до консенсус дали новия треньор да е българин или чужденец. Ако Люпко бъде назначен хем ще имаме треньор чужденец, хем той ще е работил дълго време в България. Не знам дали ръководството на българския футбол ще предложи на г-н Петрович да стане селекционер на националния отбор на България, но за мен той е един от най-добрите треньори работили тук.