Евалата Стойчо

Вчера беше ден за футбол. 3 мача на нашите отбори от турнира за купата на УЕФА. Най-интересен се очакваше да бъде ЦСКА - Омония Никозия. Така и беше. Кипърци поведоха в 10тата минута, 5 по късно Ней (бразилската перла в селекцията на ЦСКА, според президента А. Томов) изравни. Интересното тепърва предстоеше.
Тук е момента да кажа, че не съм фен на ЦСКА. Харесвам Левски. Това обаче не ми пречи да уважавам съперниците. Вчера дори ми се прийска да бъда на стадиона. И щях да бъда, ако нямах ангажимент непосредствено преди началато на мача. Предварително се знаеше, че мача ще бъде емоционален, а аз харесвам именно такива.
Омония се оказа корав съперник дори и за звездната селекция на ЦСКА. В 85тата минута изглеждаше, че мача отвива към продължения и , недай си боже, към дузпи. Тогава блесна гения и мъжеството на Стойчо Младенов, треньорът на ЦСКА. Втора смяна в отбора - излиза Велизар Димитров, в игра Георги Чиликов. Какво накара Стойчо да извади най-сърцатия си футболист и да пусне трети централен нападател, не знам. Надявам се да е моментен проблясък, а не нещо естествено, защото иначе тежко им на Левски. На магия или не, треньора направи нещо феноменално. Подобна смелост рядко се среща у българските треньори. Играта с трима централни нападатели 5 минути преди края несъмнено е много рискована, още повече, че двата отбора бяха с еднакви шансове за победа. Максимата, че най-добрата защита е нападението сработи и този път. Само 4 мин след смяната именно Георги Чиликов донесе победата на ЦСКА. Дори в допълнителните 6 мин, в които гостите се хвърлиха на щурм, ЦСКА по-често владееше топката и не остави шансове за противника.
Вчера ЦСКА не очарова с игра, победата дойде благодарение на треньора. Той повярва в момчетата и взе най-правилния избор. Още веднъж - Браво Стойчо!

Facebook

Вчера си направих акаунт във Facebook. Това е една от многото, станали популярни напоследък, социални мрежи. В момента е може би една от най-известните. Все още не знам дали имам нужда от тази услуга, но времето ще покаже.
Това което ми направи изключително добро впечатление е, как този сайт откри приятелите ми. Просто си написах паролата за пощата и един куп от мойте познати се оказаха потребители на Facebook. Не знам дали причината за това е че ползвам Gmail или така става със всички пощи, но този feature наистина ми допадна. Естествено това едва ли е пълния списък от познати, които са регистрирани в тази социална мрежа, но тепърва започвам търсенето. Засега имам дузина приятели във Facebook започвам да .... абе не знам какво.

Facebook

Вчера си направих акаунт във Facebook. Това е една от многото, станали популярни на последък, социални мрежи. В момента е може би една от най-известните. Все още не знам дали имам нужда от тази услуга, но времето ще покаже.
Това което ми направи изключително добро впечатление е, как този сайт откри приятелите ми. Просто си написах паролата за пощата и един куп от мойте познати се оказаха потребители на Facebook. Не знам дали причината за това е че ползвам Gmail или така става със всички пощи, но този feature наистина ми допадна. Естествено това едва ли е пълния списък от познати, които са регистрирани в тази социална мрежа, но тепърва започвам търсенето. Засега имам дузина приятели във Facebook започвам да .... абе не знам какво.

Кметски избори - България 2007

Може би съм единствения българин, който си признава, че не е компетентен в политиката или поне не толкова, че да изказва мнение. Все пак ще си позволя да го направя, макар и да не мисля, че този пост е толкова политически.
28 Октомври е датата определена за кметски избори в България. Мен лично ме вълнуват изборите във Варна и София.
Във Варна сегашния кмет Кирил Йорданов ще се изправи срещу "разознавача подкрепен от десните партии Димо Гяуров" (цитирам новините на бТВ). Тук мисля, че изхода е ясен. Все пак голяма част от симпатизантите на БСП са все още живи (дай боже още дълго, наистина), а и кмета спечели голяма част от младите избиратели с построяването на игрищата в морската градина (а вече и в кварталите) и строежа на новата вело алея.
Интересни са изборите в гр. София. Единствените издигнати кандидатури (засега) са тази на досегашния кмет г-н Бойко Борисов и, забележете, треньора на националния отбор по баскетбол Константин Папазов (Тити). Спомням си колко обсъждано беше спечелването на изборите от бате Бойко. Аз лично не смея да коментирам неговото управление. Все пак и тогава и сега си мисля, че г-н Борисов няма необходимото (не знам точно какво) за да е кмет на София. Какво да кажем за Тити? Безкрайно ценя този човек като баскетболен специалист. Тити много пъти е доказвал, че е роден победител, но не мисля, че тези негови качества ще му помогнат да се пребори с корупцията или дупките, ако щете. Изказвал съм мнение, че спорта само помага за формирането на една личност, но все пак си мисля, че за да бъдеш кмет, трябва и малко образование.
За да е по-интересно, си позволявам да издигна следните кандидатури от името на съответните партии:
Ахмед Ахмед - футболен съдия от висшата лига (на България, не английската) , кандидат на ДПС. Не го познавам човека ама друго си е да почват новините с "Кмета на София - Ахмед Ахмед положи първа копка за изграждането на параклис в столичния квартал Факултета."
Вили Вуцов - треньор на Калиакра Каварна, независим кандидат. В Каварна Цонко явно пак ще спечели, така че на Вили му остава да се кадидатира за кмет на София.
Батето - кандидат на НДСВ, единствения достоен заместник на царя в тази партия, според мен. Вече чувам в главата си изказвания от рода на - "Защо да им оправяме дупките на софиянци? То без дупки всеки може да кара, ами айде да ви видим сега с лъскавите коли как ще карате по дупките?"
Не ми е все тая кой ще е кмет на София, така че "АЙДЕ МАЛКО", както би казал Марто Стоев.

Футбол за 3 лева (7 дни спорт)

Кога играчите в “А” група ще се научат как се изпълняват пряк свободен удар, корнер и тъч

Футболът е проста игра, освен ако човек сам не си го усложни. Просто ритате голямото, кръгло и скокливо нещо към раздърпаната мрежа няколко пъти, а след това чакате хилядите фенове да ви обожествяват, докато дами с възхитителни и огромни бюстове ви използват като секс играчка. Футболът е лесна работа в сравнение с действително трудни неща като например мозъчната хирургия, това да се изпикаете по време на сутрешната ерекция или да приготвите суфле. Само че може ли някой да си спомни период, в който толкова много елитни футболисти да не са в състояние да центрират и да изпълняват преки свободни удари и корнери? Това са изключително важни умения, които поне няколко футболисти от всеки тим трябва да владеят, за да може големият тежкотоварен глупак в центъра да получи шанс да удари топката с главата си.
Джон Никълсън,
Football365

Станил Йотов
в. "Капитал"

Макар и малко грубичък, горният коментар на Джон Никълсън, публикуван преди няколко месеца във Football365.com, се отнася за едно от най-силните футболни първенства в света - английската Висша лига. Какво ни остава в такъв случай, освен да подходим всеопрощаващо към трубадурите* от българската "А" група, които всеки уикенд от тук до декември ще разхождат фланелките на отборите си по игрищата?
И все пак, ако сте запалянко с поне малко вкус към играта и си плащате иначе евтиния входен билет от три лева, може да имате известни претенции към футболната продукция с марка BG. Можете ли да се сетите кога за последен път например сте гледали в "А" група хубав гол от пряк свободен удар? На мен това ми се случи за последно през пролетта, когато даваха запис от мача Рилски спортист - Локомотив (Пд). Някой си Румен Горанов от гостите изстреля от 40 метра такъв снаряд към вратата, че едва не разплете мрежата. След това научих, че този играч всъщност е син на бившия национален вратар Горанов от Локомотив (Сф). Ударът беше толкова силен, че и знаменитият баща да беше на вратата, топката пак щеше да влезе. За съжаление подобни изпълнения днес на рядкост. Всъщност, ако се замисли човек, изпълнението на статични положения понастоящем се явява един от основните проблеми на българския клубен футбол на ниво "А" група, да не говорим за втора или трета дивизия. Разбира се, нямам предвид случки като тази на мача Славия - Берое в неделя, когато Симонович пробва да центрира от фаул, а непослушната топка взе, че профуча край цялата защита на гостите и влетя във вратата им.
Става въпрос за следното - в съвременния европейски футбол почти половината от головете влизат именно след такива стандартни положения, докато в нашия случай успеваемостта е не повече от двадесет на сто. Очевидно ние, които люпим семки на трибуните, трябва да напомним на футболистите как точно се действа в подобни ситуации.
Корнерът - какво да го правим
Не знам по каква причина в днешния български футбол често се приема, че при корнер топката трябва да бъде насочена към онзи кадаиф от тела, събран на купчина около точката на дузпата. Очевидно се разчита, че вратарят е задрямал или пък е толкова некадърен, че няма да може да боксира топката, макар че Господ му е дал две ръце, а правилникът му ги е развързал да удря по кратуните всички неприятели във вратарското поле. Освен това атакуващият отбор трябва да разполага с някакъв забележителен подскоклив дългуч, който да надскочи всички останали и да вкара гол с глава или да си изпъне протезата... пардон, крака, най-далеч от всички и да уцели топката с нея. Най-често подобни сватбарски изпълнения завършват с неуспех или, ако падне гол, той се дължи по-скоро на неориентираната отбрана.
В учебниците по футбол пише, че корнерите се делят на три вида: подаване към близката греда, подаване към далечната греда или разиграване с късо подаване по земя. Убеден съм, че това се тренира всеки ден във всички отбори от "А" група, но на игрището нещата изглеждат съвсем различно и някак си не се получават или, ако се получават, е голяма рядкост. В Англия например късото и ниско подаване, напълно противоречащо на тогавашната местна традиция да се играе с високи топки, е било отработено до съвършенство от Тотнъм още през 60-те години. Знаменитата комбинация между Дани Бленчфлауър и Томи Хамър често завършвала с прегръдки за отбелязан гол, след като вторият или се врязвал в защитата и пращал топката в мрежата, или я отигравал към друг нападател, заел удобна позиция. Помня, че подаването към близката греда беше патент на големия тим на Уимбълдън в края на 80-те и началото на 90-те години, а същата тактика донесе поне петнадесет-двадесет гола в актива на Арсенал през шампионската 1989 г. Лондонският тим тогава разполагаше с един доста техничен халф на име Брайън Мърууд, който изпълняваше корнера, а заелият позиция на близката греда Стив Боулд прехвърляше от там топката с глава или към точката за дузпа, или към другата греда. Впрочем футболните историци твърдят, че този номер бил измислен от някой си Джеки Милбърн от Нюкасъл, вкарал гол по същия начин в знаменития финал за Купата на Англия срещу Манчестър Сити в далечната 1955 г.
Днес така се играе навсякъде в елитните футболни дивизии на Западна Европа, но у нас тази новост си пробива път трудно. Ясно е, че когато изпълнението на корнер е отработено както трябва в тренировките и се изпълнява по същия начин в официалните мачове, заплахата за гол ще бъде не по-малка, отколкото ако централният нападател излезе сам срещу вратаря.
Как да бием пряк свободен удар
Наскоро бях на мач в Своге и видях как един футболист направи такова изпълнение на пряк свободен удар, че насмалко да прати топката в течащата точно до стадиона река Искър. Миналата неделя пък някакъв младеж от Берое в подобна позиция се опита вместо вратата на Славия да уцели агитката на собствения си отбор, която тъкмо развяваше някакви плакати срещу ръководството на клуба. Похвално е, че играчите са лоялни към шефовете си, но задачата им е да вкарват голове, а не да целят трибуните.
И така, едва ли ще учудим някого с твърдението, че възможността да се вкара гол от пряк свободен удар зависи от разстоянието до вратата. При фронтално изпълнение някъде близо до наказателното поле нещата са ясни - щатният изпълнител се опитва да бие директно. В Западна Европа головете от тази позиция са често явление, в българската "А" група - по-рядко, но ние сме всеопрощаваща публика без претенции и реагираме само с едно отчаяно "Ееееех..." или с ръкопляскане, ако онзи от противниковия отбор прати топката там някъде, в небесата. Разбира се, ние не разполагаме с някой като Роналд Куман, който навремето вкарваше голове за Барселона от такива положения, но пък не е и редно след Пламен Гетов в "А" група да няма нито един такъв класически голмайстор от фаулове. Вярно е, че се намират халфове и нападатели, които имат по 4-5 гола в сметката си за сезона, отбелязани от такива положения, но подобен "мек глезен" като на Гетов днес липсва.
Интересното обаче е друго - защо нашите рядко успяват да проведат читава комбинация след изпълнение на пряк свободен удар, когато позицията или е далечна, или е от малък ъгъл. Наскоро гледах може би най-съвършеното заучено положение в историята на българския футбол, осъществено от пловдивчаните Христо Бонев и Динко Дерменджиев - Чико в мача с Перу на световното през 1970 г. Топката бе заложена на около 35 метра от вратата на южноамериканците и Бонев с остър пас я прати вдясно от стената. Там Чико връхлетя като болид от Формула 1, надбяга всички индианци от противниковия тим и заби безпощаден гол. Изящно. Не ми е ясно обаче защо нито Бонев, нито Чико успяха да постигнат такъв ефект като треньори - не помня отбор, воден от тях двамата, да е можел да изиграе такова заучено положение, както го правеха те двамата. Вярно е, че става въпрос за комбинация между двама от най-големите футболисти на България за всички времена, но според мен този номер е по силите и на играчи с по-скромни възможности, стига да са достатъчно находчиви и бързи. Другият начин за изпълнение на пряк свободен удар е този с подаването към близката греда. Пуснете си в youtube.com финалния мач между Англия и Германия от световното първенство през 1966 г. и ще видите за какво става въпрос: Боби Мур подава в тази посока към Джеф Хърст, който с глава изравнява резултата. Сработено до съвършенство, при това работещо срещу германска отбрана. Не твърдя, че такова отиграване трябва задължително да се гледа във всички мачове от "А" група, но защо пък някой треньор да не се помъчи да го вкара в употреба? Току виж свършило работа и ни доставило някаква наслада.
Тъчът - начин на употреба
Страничното хвърляне във футбола е нещо много интересно. Това е единственото отиграване за полевите състезатели, което се извършва с по-съвършения крайник - ръката. Забелязал съм, че в "А" група почти липсват онзи тип изпълнители на тъчове, способни да пратят топката направо в наказателното поле. Английската футболна школа още през 60-те години превръща тъча в опасно подаване или в начало на голова комбинация. Твърди се, че Дейв Макей от Тотнъм например бил в състояние да заметне точно на главата на заелия позиция във вратарското поле Боби Смит, който или вкарвал гол, или комбинирал с някой от останалите в нападение. Ако някой от отбраната успеел все пак да изчисти топката, Тотнъм най-често печелел корнер и тогава идвал ред на описаната по-горе комбинация между Дани Бленчфлауър и Томи Хамър. В доста от английските футболни помагала днес може да се открият описани голове, отбелязани след изпълнение на тъч, като например този на Тери Фенуик от Куинс Парк Рейнджърс във финала за купата през 1982 г., когато Боб Хейзъл буквално му сложил топката на главата. Най-често тъчовете се изпълняват от външния халф или от някой от бековете - емблематичен пример за последния пост са замятанията на бившия №4 от Арсенал Дейвид О'Лиъри. В крайна сметка българската "А" група по никакъв начин не бива да се сравнява с английския шампионат, но ние - наивниците с билетчетата, сме в правото си да искаме поне някакъв мъъъъъничко по-качествен спектакъл. Наясно сме, че тук не играят нито някакви подобия на Роналд Куман, Дани Бленчфлауър и Томи Хамър, нито пък се е пръкнал някой нов Стоичков, Гетов или Сираков.
Но бихме искали да гледаме повече грамотно изиграни комбинации, повече обмислени отигравания и повече голове.
Тъй като логиката "за три лева - толкова" изобщо, ама изобщо не ни удовлетворява.

* - пътуващ музикант (от фр.)

Литекс Ловеч - Слиема Уондарърс

Литекс беше единствен от българските участници в турнира за купата на УЕФА, който трябваше да премине предварителния кръг. Причината затова е, че Литекс получи право на участие в турнира след като стигна финал за купата на България. По регламент обаче трябваше да почне от предварителния кръг. Естествено отборите в този кръг не са сериозни и нямаше място за притеснения. На Литекс се падна да играе срещу малтийския Слиема Уондарърс - нищо страшно. Без почти никакъв медиен интерес Литекс отиде в Малта и победи с 3:0. Предстоеше протоколен мач в Ловеч.
Миналия четвъртък Слиема дойде на реванш в Ловеч. Както често се случва багажа им се изгуби по пътя. Проблема дойде когато се разбра, че куфарите няма да дойдат навреме за мача. Така малтийците останаха без екипировка. Ръководството на Литекс веднага реагира и щедро предостави на гостите резервните си екипи. Те от своя страна обиколиха софийските спортни магазини и си набавиха необходимите им бутонки и кори. Така в четвъртък вечерта се състоя мача Литекс - Литекс, в който естествено Литекс спечели. Нашите биха съвсем спокойно с 4:0 и зачакаха жребия за следващия кръг. Той им отреди да се срещнат отбор от Албания.
Тази седмица, обаче, медиите гръмнаха, че е възможно Литекс да бъде изваден от турнира. Причината - техническа грешка при попълване на тимовия лист - попълнени са 10 играчи вместо 11. Случаят трябваше да бъде решен от УЕФА. Те, от своя страна, взеха решение да накажат Литекс със служебна загуба (съвсем правилно и по регламент). Така се получи следната абсурдна ситуация. Резултатът от двата мача стана 3:3 с равен брой голове на чужд терен. Така предстоеше да се вземе решението кой отбори да продължи (май не можеше малтийците да дойдат пак и да играят само продълженията и евентуалните дузпи). От УЕФА все пак взеха мъдрото решение че головете отбелязани на стадиона са по-стойностни от тези получени при служебната загуба (или победа) и така Литекс продължи напред.

Успех на нашите в следващите кръгове!

Когато нашите играят...Еврофутбол - всички печелят. Да ама не!

Левски пак падна от слабак. И пак не игра футбол. Като се замисля загубата от Тампере беше толкова логична, че чак не ми се иска да се замислям. На практика, тази загуба беше хиляди пъти по логична от успехите на Левски през последните две години. Жалкото обаче е, че бяхме свикнали да гледаме европейски мачове поне до края на есента. Жалкото е, че тази година няма да видим нито Барселона, нито Челси, нито друг силен отбор. Но няма как, ще гледаме Вихрен, те правят ново игрище, с изкуствена трева, уау.
Но да се върнем пак на вчерашния мач. След като бяхме загубили във Финландия, се предполагаше че мача тук ще е труден. Аз обаче силно се съмнявах, че ще бъде чак толкова труден. Уви беше. И проблемите бяха породени не от финладските футболисти (хокеисти или дървосекачи според някои медии) а от нашите. Това което видях аз вчера беше един слаб технически, но много силен физически и тактически Тампере Юнайтед и един слаб (всякакси) Левски София.
След мача дълго време се питах, защо так се получи, защо отпаднахме? И най-лошото беше, че всеки път успявах да си отговоря и всеки път отговора беше различен. Най-общо казано проблема е в управлението. Не са виновни футболистите - те толкова си могат. Не е виновен и треньора, просто нямаше кого да пусне. Виновен е Тодор Батков, че не купи играчи. За първи път ме е яд, че в ЦСКА са постъпили по-мъдро и по-правилно отколкото в Левски. ЦСКА втора поредна година прави скъпи трансфери въпреки, че предишния сезон е била провален. Левски стигна четвъртфинал за купата на УЕФА и влезе в групите на Шампионската Лига (и прибра 5 млн. евро) и не купи почти нищо. За сметка на това продаде Емил Ангелов, Георги Иванов и Станислав Ангелов и е напът да продаде Елин Топузаков, Ричард и Валери Домовчийски. Левски продаде и Атанас Курдов. Интересното при него е, че той тази година вкараваше средно по над 2.5 гола на мач за юношите на Левски и беше едноличен лидер в тази класация. Без да има и една изиграна минута за първия отбор Наско премина в Байер Леверкузен, където изигра две контроли със предсдтавителния тим. За капак, той получи повиквателна за младежкия национален отбор. Левски продаде и Николай Михайлов на Ливърпул, ама айде, него и без това не го обичахме.
На мача с Тампере се видя, че футболисти като Йовов, Телкийски и Бардон, трудно могат да се борят със здравите и бързи скандинавци. На практика, стълбовете от миналата година в отбора на Левски изглеждаха толкова трагично, че на моменти ми се искаше да сляза на терена и да им покажа как се спира топката и как се бие към вратата. Видя се, че тези футболисти са вече изчерпани за Левски и трябва да си търсят късмета някъде другаде, я в Турция, я в Китай. За жалост няма кой да ги замени. Причините за загубата са толкова много, че едва ли някога ще успея да напиша всичко, а и едва ли някой ще го прочете, така че спирам.
Все пак имаше нещо положително в този мач. Това колкото и да не ви се вярва беше публиката на Левски. Последните дни в София валеше почти постоянно. Спря да вали 2-3 часа преди мача. Въпреки това на стадиона имаше около 15 000 човека, което за мач от такъв ранг, по средата на лятото е много.
Хората на спряха да подкрепят отбора цял мач. Потресаващото беше че публиката аплодира играчите и треньора дори след края на мача. След последния съдийски сигнал играчите на Левски тръгнаха да се прибират бързо към съблекалните. Тогава публиката започна да вика "Само Левски" и футболистите се върнаха да я поздравят. След това публиката поздрави и треньора, който също и благодари. Дори днес, ПФК Левски публикува следното специално изявление за феновете:

„Въпреки негативния развой на събитията нашите фенове за пореден път показаха на цяла Европа, че те са едно цяло с отбора, а действията и подкрепата им по време на мача и след последния съдийски сигнал ще остане в съзнанието ни завинаги
Сега е моментът да поднесем своите извинения и огромно съжаление за тазгодишното ни разочароващо представяне в Шампионската лига. Осъзнаваме, че вината за негативното начало на сезона е изцяло наша. В следващите месеци ще работим и ще се борим да възвърнем познатото високо ниво в изявите ни с двойно по-големи усилия, както и да оправдаем доверието, което ни гласувахте през годините"