Евалата Стойчо

Вчера беше ден за футбол. 3 мача на нашите отбори от турнира за купата на УЕФА. Най-интересен се очакваше да бъде ЦСКА - Омония Никозия. Така и беше. Кипърци поведоха в 10тата минута, 5 по късно Ней (бразилската перла в селекцията на ЦСКА, според президента А. Томов) изравни. Интересното тепърва предстоеше.
Тук е момента да кажа, че не съм фен на ЦСКА. Харесвам Левски. Това обаче не ми пречи да уважавам съперниците. Вчера дори ми се прийска да бъда на стадиона. И щях да бъда, ако нямах ангажимент непосредствено преди началато на мача. Предварително се знаеше, че мача ще бъде емоционален, а аз харесвам именно такива.
Омония се оказа корав съперник дори и за звездната селекция на ЦСКА. В 85тата минута изглеждаше, че мача отвива към продължения и , недай си боже, към дузпи. Тогава блесна гения и мъжеството на Стойчо Младенов, треньорът на ЦСКА. Втора смяна в отбора - излиза Велизар Димитров, в игра Георги Чиликов. Какво накара Стойчо да извади най-сърцатия си футболист и да пусне трети централен нападател, не знам. Надявам се да е моментен проблясък, а не нещо естествено, защото иначе тежко им на Левски. На магия или не, треньора направи нещо феноменално. Подобна смелост рядко се среща у българските треньори. Играта с трима централни нападатели 5 минути преди края несъмнено е много рискована, още повече, че двата отбора бяха с еднакви шансове за победа. Максимата, че най-добрата защита е нападението сработи и този път. Само 4 мин след смяната именно Георги Чиликов донесе победата на ЦСКА. Дори в допълнителните 6 мин, в които гостите се хвърлиха на щурм, ЦСКА по-често владееше топката и не остави шансове за противника.
Вчера ЦСКА не очарова с игра, победата дойде благодарение на треньора. Той повярва в момчетата и взе най-правилния избор. Още веднъж - Браво Стойчо!