Футболът е проста игра, освен ако човек сам не си го усложни. Просто ритате голямото, кръгло и скокливо нещо към раздърпаната мрежа няколко пъти, а след това чакате хилядите фенове да ви обожествяват, докато дами с възхитителни и огромни бюстове ви използват като секс играчка. Футболът е лесна работа в сравнение с действително трудни неща като например мозъчната хирургия, това да се изпикаете по време на сутрешната ерекция или да приготвите суфле. Само че може ли някой да си спомни период, в който толкова много елитни футболисти да не са в състояние да центрират и да изпълняват преки свободни удари и корнери? Това са изключително важни умения, които поне няколко футболисти от всеки тим трябва да владеят, за да може големият тежкотоварен глупак в центъра да получи шанс да удари топката с главата си.
Джон Никълсън,
Football365
Станил Йотов
в. "Капитал"
Макар и малко грубичък, горният коментар на Джон Никълсън, публикуван преди няколко месеца във Football365.com, се отнася за едно от най-силните футболни първенства в света - английската Висша лига. Какво ни остава в такъв случай, освен да подходим всеопрощаващо към трубадурите* от българската "А" група, които всеки уикенд от тук до декември ще разхождат фланелките на отборите си по игрищата?
И все пак, ако сте запалянко с поне малко вкус към играта и си плащате иначе евтиния входен билет от три лева, може да имате известни претенции към футболната продукция с марка BG. Можете ли да се сетите кога за последен път например сте гледали в "А" група хубав гол от пряк свободен удар? На мен това ми се случи за последно през пролетта, когато даваха запис от мача Рилски спортист - Локомотив (Пд). Някой си Румен Горанов от гостите изстреля от 40 метра такъв снаряд към вратата, че едва не разплете мрежата. След това научих, че този играч всъщност е син на бившия национален вратар Горанов от Локомотив (Сф). Ударът беше толкова силен, че и знаменитият баща да беше на вратата, топката пак щеше да влезе. За съжаление подобни изпълнения днес на рядкост. Всъщност, ако се замисли човек, изпълнението на статични положения понастоящем се явява един от основните проблеми на българския клубен футбол на ниво "А" група, да не говорим за втора или трета дивизия. Разбира се, нямам предвид случки като тази на мача Славия - Берое в неделя, когато Симонович пробва да центрира от фаул, а непослушната топка взе, че профуча край цялата защита на гостите и влетя във вратата им.
Става въпрос за следното - в съвременния европейски футбол почти половината от головете влизат именно след такива стандартни положения, докато в нашия случай успеваемостта е не повече от двадесет на сто. Очевидно ние, които люпим семки на трибуните, трябва да напомним на футболистите как точно се действа в подобни ситуации.
Корнерът - какво да го правим
Не знам по каква причина в днешния български футбол често се приема, че при корнер топката трябва да бъде насочена към онзи кадаиф от тела, събран на купчина около точката на дузпата. Очевидно се разчита, че вратарят е задрямал или пък е толкова некадърен, че няма да може да боксира топката, макар че Господ му е дал две ръце, а правилникът му ги е развързал да удря по кратуните всички неприятели във вратарското поле. Освен това атакуващият отбор трябва да разполага с някакъв забележителен подскоклив дългуч, който да надскочи всички останали и да вкара гол с глава или да си изпъне протезата... пардон, крака, най-далеч от всички и да уцели топката с нея. Най-често подобни сватбарски изпълнения завършват с неуспех или, ако падне гол, той се дължи по-скоро на неориентираната отбрана.
В учебниците по футбол пише, че корнерите се делят на три вида: подаване към близката греда, подаване към далечната греда или разиграване с късо подаване по земя. Убеден съм, че това се тренира всеки ден във всички отбори от "А" група, но на игрището нещата изглеждат съвсем различно и някак си не се получават или, ако се получават, е голяма рядкост. В Англия например късото и ниско подаване, напълно противоречащо на тогавашната местна традиция да се играе с високи топки, е било отработено до съвършенство от Тотнъм още през 60-те години. Знаменитата комбинация между Дани Бленчфлауър и Томи Хамър често завършвала с прегръдки за отбелязан гол, след като вторият или се врязвал в защитата и пращал топката в мрежата, или я отигравал към друг нападател, заел удобна позиция. Помня, че подаването към близката греда беше патент на големия тим на Уимбълдън в края на 80-те и началото на 90-те години, а същата тактика донесе поне петнадесет-двадесет гола в актива на Арсенал през шампионската 1989 г. Лондонският тим тогава разполагаше с един доста техничен халф на име Брайън Мърууд, който изпълняваше корнера, а заелият позиция на близката греда Стив Боулд прехвърляше от там топката с глава или към точката за дузпа, или към другата греда. Впрочем футболните историци твърдят, че този номер бил измислен от някой си Джеки Милбърн от Нюкасъл, вкарал гол по същия начин в знаменития финал за Купата на Англия срещу Манчестър Сити в далечната 1955 г.
Днес така се играе навсякъде в елитните футболни дивизии на Западна Европа, но у нас тази новост си пробива път трудно. Ясно е, че когато изпълнението на корнер е отработено както трябва в тренировките и се изпълнява по същия начин в официалните мачове, заплахата за гол ще бъде не по-малка, отколкото ако централният нападател излезе сам срещу вратаря.
Как да бием пряк свободен удар
Наскоро бях на мач в Своге и видях как един футболист направи такова изпълнение на пряк свободен удар, че насмалко да прати топката в течащата точно до стадиона река Искър. Миналата неделя пък някакъв младеж от Берое в подобна позиция се опита вместо вратата на Славия да уцели агитката на собствения си отбор, която тъкмо развяваше някакви плакати срещу ръководството на клуба. Похвално е, че играчите са лоялни към шефовете си, но задачата им е да вкарват голове, а не да целят трибуните.
И така, едва ли ще учудим някого с твърдението, че възможността да се вкара гол от пряк свободен удар зависи от разстоянието до вратата. При фронтално изпълнение някъде близо до наказателното поле нещата са ясни - щатният изпълнител се опитва да бие директно. В Западна Европа головете от тази позиция са често явление, в българската "А" група - по-рядко, но ние сме всеопрощаваща публика без претенции и реагираме само с едно отчаяно "Ееееех..." или с ръкопляскане, ако онзи от противниковия отбор прати топката там някъде, в небесата. Разбира се, ние не разполагаме с някой като Роналд Куман, който навремето вкарваше голове за Барселона от такива положения, но пък не е и редно след Пламен Гетов в "А" група да няма нито един такъв класически голмайстор от фаулове. Вярно е, че се намират халфове и нападатели, които имат по 4-5 гола в сметката си за сезона, отбелязани от такива положения, но подобен "мек глезен" като на Гетов днес липсва.
Интересното обаче е друго - защо нашите рядко успяват да проведат читава комбинация след изпълнение на пряк свободен удар, когато позицията или е далечна, или е от малък ъгъл. Наскоро гледах може би най-съвършеното заучено положение в историята на българския футбол, осъществено от пловдивчаните Христо Бонев и Динко Дерменджиев - Чико в мача с Перу на световното през 1970 г. Топката бе заложена на около 35 метра от вратата на южноамериканците и Бонев с остър пас я прати вдясно от стената. Там Чико връхлетя като болид от Формула 1, надбяга всички индианци от противниковия тим и заби безпощаден гол. Изящно. Не ми е ясно обаче защо нито Бонев, нито Чико успяха да постигнат такъв ефект като треньори - не помня отбор, воден от тях двамата, да е можел да изиграе такова заучено положение, както го правеха те двамата. Вярно е, че става въпрос за комбинация между двама от най-големите футболисти на България за всички времена, но според мен този номер е по силите и на играчи с по-скромни възможности, стига да са достатъчно находчиви и бързи. Другият начин за изпълнение на пряк свободен удар е този с подаването към близката греда. Пуснете си в youtube.com финалния мач между Англия и Германия от световното първенство през 1966 г. и ще видите за какво става въпрос: Боби Мур подава в тази посока към Джеф Хърст, който с глава изравнява резултата. Сработено до съвършенство, при това работещо срещу германска отбрана. Не твърдя, че такова отиграване трябва задължително да се гледа във всички мачове от "А" група, но защо пък някой треньор да не се помъчи да го вкара в употреба? Току виж свършило работа и ни доставило някаква наслада.
Тъчът - начин на употреба
Страничното хвърляне във футбола е нещо много интересно. Това е единственото отиграване за полевите състезатели, което се извършва с по-съвършения крайник - ръката. Забелязал съм, че в "А" група почти липсват онзи тип изпълнители на тъчове, способни да пратят топката направо в наказателното поле. Английската футболна школа още през 60-те години превръща тъча в опасно подаване или в начало на голова комбинация. Твърди се, че Дейв Макей от Тотнъм например бил в състояние да заметне точно на главата на заелия позиция във вратарското поле Боби Смит, който или вкарвал гол, или комбинирал с някой от останалите в нападение. Ако някой от отбраната успеел все пак да изчисти топката, Тотнъм най-често печелел корнер и тогава идвал ред на описаната по-горе комбинация между Дани Бленчфлауър и Томи Хамър. В доста от английските футболни помагала днес може да се открият описани голове, отбелязани след изпълнение на тъч, като например този на Тери Фенуик от Куинс Парк Рейнджърс във финала за купата през 1982 г., когато Боб Хейзъл буквално му сложил топката на главата. Най-често тъчовете се изпълняват от външния халф или от някой от бековете - емблематичен пример за последния пост са замятанията на бившия №4 от Арсенал Дейвид О'Лиъри. В крайна сметка българската "А" група по никакъв начин не бива да се сравнява с английския шампионат, но ние - наивниците с билетчетата, сме в правото си да искаме поне някакъв мъъъъъничко по-качествен спектакъл. Наясно сме, че тук не играят нито някакви подобия на Роналд Куман, Дани Бленчфлауър и Томи Хамър, нито пък се е пръкнал някой нов Стоичков, Гетов или Сираков.
Но бихме искали да гледаме повече грамотно изиграни комбинации, повече обмислени отигравания и повече голове.
Тъй като логиката "за три лева - толкова" изобщо, ама изобщо не ни удовлетворява.
* - пътуващ музикант (от фр.)
No comments:
Post a Comment